Слънчево място, по възможност на открито през лятото. През най-жарките летни месеци се нуждаят от известно засенчване. Температура. През зимата растенията се съхраняват при температура 6-10 градуса. Поливане. От пролетта до есента се поливат веднъж на две-три седмици. Задържането на влага в почвата води до загниване на подземния задебелен корен. През зимата изобщо не се полива. ПресаЖдане. Растенията се пресаждат при необходимост, обикновено веднъж на няколко години, в подходящ по размер дълбок и тесен съд, в който да се чувства добре вретеновидният корен и с добър дренаж. Почвата трябва да бъде песъклива, пропусклива. Състои се от градинска почва, пясък и широколистна листовка в съотношение 1:2:1/2.
Размножаване. Турбиникактусите се размножават основно със семена.
Obregonia denegrii
Монотипен род, рядък и труден. Видът се среща в мексиканския щат Тамаулипас при Сан Висенте и Куидад Викто рия в каменисти почви и по стръмни скални стени, обикновено в полусянка. Плоски те, сиво-зелени до тъмнозеле ни тела, които рядко пускат издънки, достигат 20 см в диаметър. По дебелата коренова грудка са разположени като розетка в наклонени редове триъгълни брадавици с дължина до 1,5 см. По върха на ареолите са разположени 2 до 5 извити, тънки, сиво-кафяви бодли, които се чупят лесно. От ареолите на младите брадавици при много топло място през лятото цъфтят бели до нежнорозови, фуние-видни цветове с ширина око ло 3 см. Подходящ е само за опитни колекционери с оранжерия.
Mammillaria microcarpa
Видът е широко разпростра нен в Чихуахуа, Сонора, Ари-дона до Тексас и Калифорния, поради което има мно го разновидности на форма та на тялото и бодлите. Тя лото, което отначало е топ-често, може да се удължи леко с възрастта, когато достига 15 см височина при диаметър 4-7 см. По-старите екземпляри пускат доста из дънки. По ареолите са раз положени 18-20 бели и един кафяв централен бодил с кукички. В късните летни ме сеци близо до върха се появяват широки фуниевидни карминеночервени цветове, които достигат 30-45 мм диметър. Цветните листчета имат по-тънка жилка в сре дата. За този вид е необходимо много слънчево място в оранжерия.
Отглеждане на Еуфорбия обеса
Светлина: Еуфорбия обеса изисква обилна светлина и през лятото най-добре е да се изнесе на открито, като постепенно и внимателно се адаптира към количеството и силата на слънчевите лъчи. Температура. През зимата температурата не трябва да пада под 15 градуса. Поливане. През лятото се полива веднъж на две седмици, през зимата веднъж месечно при подходяща температура.
Присаждане: Растенията се пресаждат само при необходимост. Използва се рохкава и пропусклива почвена смес, състояща се от градинска почва и пясък в съотношение 1:1/2. При засаждането тялото на растението трябва да стои над субстрата, чийто горен слой да се състои само от едрозърнест пясък.
Размножаване. Със семена.
Турбиникактус
Турбиникактусите са дребни растения, с леко удължено или припле-снато меко стъбло, до 5-6 см в диаметър и 1 до 5 см високо. Под земята те формират дебел вретеновиден корен, в който натрупват хранителни вещества. Този корен изпълнява и друга функция. Съкращавайки се, той придърпва растението в пукнатините, оставяйки една незначителна част на повърхността. По този начин кактусът се защитава от палещите слънчеви лъчи. А при подземния Т. subterraneus под земята се образува солиден клубен, от който при дъжд израства тънко стъбло, което постепенно задебелява на върха. Цветът на стъблата при турбиникактусите варира от сиво-зелен до наситено зелен и кафеникав, в зависимост от количеството светлина. Ребрата варират в зависимост от вида и в по-млада възраст на върха са овласинени.
Родът се отличава с почти изцяло липса на бодли, особено в зряла възраст, с изключение на някои видове като Т. valdesianus, Т. pseudopectinatus и др. Там, където ги има, me са тънки и чупливи и с възрастта опадат, рядко са здрави и остри. За сметка на това турбиникактусите сравнително лесно цъфтят в домашни условия. Окраската на цвета може да бъде бяла, розова, кремава или „на райета", т.нар. „пижамна окраска". Цветовете не са големи, от 2 до 3 см, но това се компенсира от обилен и продължителен цъфтеж. Плодовете са в убити кафеникави тонове за разлика от други дребни кактуси, които с яркочервените си плодове привличат различни насекоми и други животни, които се хранят с тях и разпространяват семената. При турбиникактусите семената се разпространяват главно от вятъра и дъждовете, което води до ограничаване на ареала им.
За турбиникактусите е характерно изключително бавното нарастване на стъблото и разликите във външния облик на растенията, които настъпват с възрастта. Цъфтят и плодоносят след втората-третата си година. Растенията са сравнително трудни за отглеждане. Много често се отглеждат под формата на присадки, заидото по този начин нарастват по-бързо и са по-едроразмерни. Най-добре се развиват върху подложки от хилоцереус или перескиопсис.
Родът се отличава с почти изцяло липса на бодли, особено в зряла възраст, с изключение на някои видове като Т. valdesianus, Т. pseudopectinatus и др. Там, където ги има, me са тънки и чупливи и с възрастта опадат, рядко са здрави и остри. За сметка на това турбиникактусите сравнително лесно цъфтят в домашни условия. Окраската на цвета може да бъде бяла, розова, кремава или „на райета", т.нар. „пижамна окраска". Цветовете не са големи, от 2 до 3 см, но това се компенсира от обилен и продължителен цъфтеж. Плодовете са в убити кафеникави тонове за разлика от други дребни кактуси, които с яркочервените си плодове привличат различни насекоми и други животни, които се хранят с тях и разпространяват семената. При турбиникактусите семената се разпространяват главно от вятъра и дъждовете, което води до ограничаване на ареала им.
За турбиникактусите е характерно изключително бавното нарастване на стъблото и разликите във външния облик на растенията, които настъпват с възрастта. Цъфтят и плодоносят след втората-третата си година. Растенията са сравнително трудни за отглеждане. Много често се отглеждат под формата на присадки, заидото по този начин нарастват по-бързо и са по-едроразмерни. Най-добре се развиват върху подложки от хилоцереус или перескиопсис.
Sulcorebutia verticillacantha
Тази разновидност се характеризира със светлозелен епидермис и белезникави бодли. Местонаходището се намира на височина 3400 м до Сукре, Тарабуко, в боливийската област Чукисака. Дребните тела върху реповидни корени достигат височина 2 см и шири на 2,5 см. Спираловидно раз положените 17 ребра са раз делени на ясно очертани гърбици, по които са разпръсна ти 8 до 12 прилепнали, малко извити крайни бодли без централен шип. Странично на тялото излизат дългите 3 см и широки 4 см златистожълти цветове. Друга форма на тази разновидност цъфти с чисто жълти цветове.
Rebutia senilis
Този често срещан и обичан вид е разпространен в Северна Аржентина, провинция Салта, в горната част на Кебрада Ескоипе. Сплеснато топчестото, наситенозелено тяло достига диаметър до 7 см. Растенията пускат много издънки. По белите мъхести брадавици са разположени около 25 бели, тънки, четинести бодилчета с дължина до 2 см. От долната част менисто-глинести почви. Цилиндричните издънки достигат височина 12-15 см и диаметър около 2 см. Необичай на е окраската на растението. Тъмнокафеникавият зелен цвят с различен оттенък в за висимост от местонаходището става още по-тъмен при силно слънчево огряване. По 11 до 15 ребра има ареоли с 8-14 тънки, белезникави край ни бодли и едно по-дълго кафеникаво централно трънче. В летните нощи се отварят белите тръбести цветове с аромат на ванилия и дължи на 12-13 см. Те са монофертилни, тоест сами се оплождат. Добро растение за начинаещи.
Thelocactus horripilus
Този дребен и изключително красив вид е разпространен в мексиканския щат Идалго в баранкосите на Мецтитлан. Някои автори го отнасят към рода Gymnocactus. Топчестото синкаво-зелено растение ста ва 9 см високо и толкова ши роко. Бодлите са отдалечени от тялото, особено около върха. Отначало те са жълтени кави, а впоследствие силно по сивяват. През лятото от върха излизат ярки виненочервени цветове с ширина 2 до 4 см. Освен този и следващия вид, родът Tlielocactiis обхваща още редица интересни кактуси (вж. таблицата на стр. 148). Пове чето от общо 30-те вида са лес ни за отглеждане и подходя щи за начинаещи.
Стапелия
Това са ниски тревисти растения с четириръбести сиво-зелени сукулентни стъбла, заради които понякога ги причисляват към кактусите. На височина те достигат 10-50 см. Покрити са с множество миниатюрни власинки. По стъблата им са разположени едри зъбци, лишени от бодли. Характерно за стъблата е, че се разклоняват много ниско, почти в основата си. Както при много други сукуленти листата са редуцирани. При нараняване стапелиите изпускат белезникав лепкав сок.
Цветовете на някои от видовете са много ефектни, от 5 мм до 30 см в диаметър, с формата на звезди или камбанки, често богато овласинени. Те са с жълта, тъмнокафява или червеникава, при някои с много красива пъстра окраска - червеникави петна и ивици на светъл фон или жълти петна и ивици върху тъмен фон. Имат по 5 венчелистчета. В центъра на цвета се намира високо разположена кръгла изпъкналост, образувана от срасналите части на цвета - нещо характерно за представителите на семейството. Цветовете са разположени обикновено в долната част на стъблата. Издават много неприятна миризма на мърша, с която привличат мухите опрашители. Цъфтят обикновено от средата на лятото до есента.
След прецъфтяване се образува дълъг плод, пълен със семена. Всяко семенце е снабдено с пухкава крилатка, благодарение на която бързо се разнася от вятъра
Цветовете на някои от видовете са много ефектни, от 5 мм до 30 см в диаметър, с формата на звезди или камбанки, често богато овласинени. Те са с жълта, тъмнокафява или червеникава, при някои с много красива пъстра окраска - червеникави петна и ивици на светъл фон или жълти петна и ивици върху тъмен фон. Имат по 5 венчелистчета. В центъра на цвета се намира високо разположена кръгла изпъкналост, образувана от срасналите части на цвета - нещо характерно за представителите на семейството. Цветовете са разположени обикновено в долната част на стъблата. Издават много неприятна миризма на мърша, с която привличат мухите опрашители. Цъфтят обикновено от средата на лятото до есента.
След прецъфтяване се образува дълъг плод, пълен със семена. Всяко семенце е снабдено с пухкава крилатка, благодарение на която бързо се разнася от вятъра
Семпервивум
Семпервивумите принадлежат към сем. Crassulaceae. В превод името на рода означава вечно жив. Листата са дебели и месести, последователно разположени, събрани в гъста приосновна розетка с диаметър от 3 до 10 см, която прилича на роза по формата си. Те могат да бъдат зелени, сиви, розови, червеникави, кафеникави и почти черни при някои сортове. Цветът може да варира по дължината на листата или да бъдат оцветени само краищата им в зависимост от вида и сорта. Листната повърхност е Щ гладка и лъскава при някои видове, а при други богато овласинена. Особено красиви са листните розетки при видове като S. arachnoideum, чиито листа завършват с множество сиво-бели дълги власинки, преплетени помежду си подобно на гъста паяжина. В природата тези власинки помагат на растението да оцелее, като го защитават от жарките слънчеви лъчи и намаляват загубата на вода. Листната розетка на семпервивумите образува множество столони с дъщерни розетки на края. Това продължава няколко години, след което розетката започва да цъфти. При това баграта й се променя, става по-интензивна и самата розетка силно се издължава. Стъблото й достига 5-15 см дължина и на върха му се появява съцветието с форма на щит или сенник, състоящо се от няколко цветчета със звездовидна форма, чиито венчелистчета са обагрени в жълто, розово, червено или пурпурно. Чашелистчетата им са добре овласинени и пухкави. Всяка розетка след прецъфтяването си постепенно започва да отмира, но мястото й бързо се заема от останалите. Периодът на цъфтеж продължава от юни до септември, в зависимост от вида. Най-популярни като декоративни растения са S. erythraeum, S. mectorum, S. маггтогеит, S. caucasicum, S. globiferum.
Отглеждане на Сеаеницереус
Селеницереусите изискват обилна светлина и слънце през цялата година, за да могат да цъфтят. Температура. През зимата селеницереусите се нуждаят от температури, не по-ниски от 15 градуса. Поливане. През пролетта и по време на цъфтежа растенията се поливат обилно веднъж на две седмици, разбира се, в зависимост от температурата. През зимата те са в покой и поливането се преустановява. ПресаЖдане. Селеницереусите нарастват бързо и се нуждаят от почва, богата на хранителни вещества. Ежегодното им пресаждане е препоръчително, но не винаги е възможно поради опасност от увреждане на дългите увивни стъбла. Затова по-старите растения само се подхранват веднъж месечно, от пролетта до есента, с разтвор на торове, предназначени за кактуси.
Размножаване. Със стъблени резници, които се свалят от растенията през пролетта и лятото, и със семена. Резниците се оставят няколко дена, за да засъхнат срезовете, и тогава се поставят във влажен пясък.
Размножаване. Със стъблени резници, които се свалят от растенията през пролетта и лятото, и със семена. Резниците се оставят няколко дена, за да засъхнат срезовете, и тогава се поставят във влажен пясък.
Най разпространените видове Пустинна роза
A. obesum - един от най-лесните за отглеждане видове в домашни условия. Разпространен е от Арабския полуостров до Судан и Кения. Това е полувечнозелено растение. Изпада в покой в зависимост от условията. Ако през зимата е държан на топло и е поливан редовно, в началото на пролетта изпада в частичен покой за няколко седмици. Цъфти с розови цветове, по края с по-тъмна ивица и изсветляващи към средата. Цъфтежът продължава 2-3 месеца. A. multiflorum - като диворастящо растение е разпространен по източното крайбрежие на Южна Африка. Представлява висок храст със силно задебелени стъбла. Каудекс се формира само при младите екземпляри. Независимо от условията през есента изпада в задължителен покой за няколко месеца. През този период цъфти обилно с бели цветове с червена ивица по края. A. somalense var. crispum - този вид има по-тесни листа от предходните и по-различна форма на цветовете. A. arabicum - един от най-редките и най-скъпоструващи видове в култура. Размножава се изключително трудно.
Еуфорбия обеса
Тялото на еуфорбия обеса е закръглено, с възрастта леко издължено, сиво-зелено на цвят, с фин мрежест рисунък. На височина достига 20 см и 9 см в диаметър. Силната прилика на еуфорбия обеса с кактусите е обяснява с еднаквите условия на живот, които постепенно в хода на еволюцията са довели до сходни приспособления за живот. В ботаниката това явление се нарича конвергенция. Тялото й притежава 8 слабо изразени, широки и плоски ребра, по които има малки брадавичести израстъци. Бодли няма. Растението е двудомно - има мъжки и женски екземпляри. Цъфти с белезникави цветчета, разположени на върха на стъблото. Продуцира около 150 семена, 95% от които са жизнеспособни.
Размножаване на Астрофитум
Астрофитумите се размножават само със семена. Семената се сеят през пролетта в смес от широколистна листовка и промит пясък в съотношение 1:1. Подготвената смес се изпича във фурна, за да се обеззарази, или се залива с разтвор на калиев перманга-нат. Семената поникват за около седмица.
Отглеждане на Ехинокактус
Като всички кактуси и Echinocactus grusonii изисква ярка и изобилна слънчева светлина. Температура. През зимата растението изпада в период на покой и се нуждае от хладно помещение с температура около 6-10 градуса, но за кратко време издържа и по-ниски температури - до -10. Поливане. Полива се изключително рядко и не много обилно, веднъж месечно, и то при слънчево време. През зимата не се полива въобще. Пресаждане. През пролетта се пресажда в смес от широколистна листовка, градинска почва и едър речен пясък в съотношение 1:1:2, като се внимава да не се повредят корените на растението. Младите екземпляри се пресаждат веднъж на 2-3 години, а възрастните още по-рядко. След пресаждането растенията не се поливат поне седмица.
Подхранване. От пролетта до лятото растенията може да се подхранват с разтвор на минерални торове, пригодени за кактуси. Универсалните торове са неподходящи за тях.
Размножаване. Ехинокактусите се размножават със семена.
Подхранване. От пролетта до лятото растенията може да се подхранват с разтвор на минерални торове, пригодени за кактуси. Универсалните торове са неподходящи за тях.
Размножаване. Ехинокактусите се размножават със семена.
Mammillaria morricalii
Репенхаген причислява този вид към М. barbata. Той про изхожда от мексиканския щат Чихуахуа при Маялка. Там расте в долната част на стръмни, скалисти базалтови скатове в открити тревисти местности. Видът е доста рядък и не се среща в големи наличности. Топчестата форма достига диаметър около 30 до 60 мм, а на възраст расте леко източен и пуска издънки. По ареолите са разположени 25 до 50 жълтеникави крайни и 2-5 кафеникави централни бодли, един от които с кукички. В средата на лятото близо до върха се появяват във венец жълтеникави до кафеникави цветове с по-тъмна средна жилка и големина около 25 мм. Спада към трудните видове Mammillaria.
Lophophora williamsii
гр. lophos = грива; гр. phoros = носяМекото месесто растение, на цвят сиво до синьо-зелено, сплеснато топчесто и без бодли развива реповиден корен. Видът е разпространен в мексиканските щати Чихуахуа, Коахуила, Ялиско, Нуево Леон, Сан Луис Потоси, Тама-улипас, Идалго, Керетаро, Дуранго, Закатекас, в Тексас и Ню Мексико. Видът и неговите разновидности са известни като пейотъл или пейоте и играели основна роля в култовите занимания на индиан ските народи. Кактусът съдържа много алкалоиди, най-важен от които е мескалинът. При съвременните условия на култивиране се образува извънредно малко мескалин. Не е подходящ за начинаещи.
Exuнoкaкmyc
Името на рода идва от латинската дума "echinatus" -бодлив. Ехинокактусите имат много на брой ребра с големи жълтеникави бодли, подобни на шипове. Цветовете им са дребни, до 2,5 см, жълти или тъмнорозови, разположени в кръг към върха на стъблото. В стайни условия тези кактуси не цъфтят.
Най-популярен е видът Echinocactus grusonii. Стъблата му са ярко зелени, гладки и обли, достигат 1-1,20 м на височина и до 70-80 см в диаметър. С възрастта те леко се изтеглят. Стъблата са оребрени с до 30 на брой прави ребра, снабдени с остри бодли. Бодлите са твърди, здрави и дебели. Ареолите в посока към върха постепенно се сгъстяват и са покрити със златисти власинки. Заради златистожълтия цвят на бодлите и власинките местните хора са нарекли този вид „златни топки". В естествените си мес-тообитания ехинокактусът цъфти с жълти цветове, до 5 см в диаметър, разположени в кръг или в няколко кръга около стъблото. На възраст достигат до 350-400 години. Започват да цъфтят около 30-40-ата си година.
В култура се срещат и други разновидности на вида -Е. grusonii v.alba с бели власинки върху ареолите и Е. grusonii subnudum - почти без бодли, те рядко достигат до 4-5 мм дължина. Стъблото му достига на височина 1,20 м и 1 м в диаметър. Цветовете му са малки и невзрачни, кафяви от външната си страна и жълти от вътрешната.
Други високодекоративни видове, въведени в култура, са Е. polycephalus, Е. platyacanthus, Е. texensis, Е. horizonthalonius, Е. parryi и др.
Най-популярен е видът Echinocactus grusonii. Стъблата му са ярко зелени, гладки и обли, достигат 1-1,20 м на височина и до 70-80 см в диаметър. С възрастта те леко се изтеглят. Стъблата са оребрени с до 30 на брой прави ребра, снабдени с остри бодли. Бодлите са твърди, здрави и дебели. Ареолите в посока към върха постепенно се сгъстяват и са покрити със златисти власинки. Заради златистожълтия цвят на бодлите и власинките местните хора са нарекли този вид „златни топки". В естествените си мес-тообитания ехинокактусът цъфти с жълти цветове, до 5 см в диаметър, разположени в кръг или в няколко кръга около стъблото. На възраст достигат до 350-400 години. Започват да цъфтят около 30-40-ата си година.
В култура се срещат и други разновидности на вида -Е. grusonii v.alba с бели власинки върху ареолите и Е. grusonii subnudum - почти без бодли, те рядко достигат до 4-5 мм дължина. Стъблото му достига на височина 1,20 м и 1 м в диаметър. Цветовете му са малки и невзрачни, кафяви от външната си страна и жълти от вътрешната.
Други високодекоративни видове, въведени в култура, са Е. polycephalus, Е. platyacanthus, Е. texensis, Е. horizonthalonius, Е. parryi и др.
Подходяща стайна температура за вашите кактуси
При прозоречни первази с постоянна температура не се постигат задоволителни резултати, тъй като тези условия са неподходящи за кактусите. С повече опит можете да си позволите
Ferocacttis или по-чувствителните видове Melocactus.
Трябва да се знае, че темпе ратурата на прозоречната дъска може да бъде сравни телно висока поради отоплението под нея - твърде висока за много кактуси, които при по-ниски температури в сух субстрат се нуждаят от известно време покой, за да могат да се подготвят за сезона на цъфтеж. Освен това трябва да се знае, че при висока температура през зимата трябва да се полива по-малко, за да се предотврати прекалено силното свиване на растенията. Напълно разбираемо е, че при непривично отношение кактусите излизат от своя ритъм, от което страда способността им за цъфтеж.
Ferocacttis или по-чувствителните видове Melocactus.
Трябва да се знае, че темпе ратурата на прозоречната дъска може да бъде сравни телно висока поради отоплението под нея - твърде висока за много кактуси, които при по-ниски температури в сух субстрат се нуждаят от известно време покой, за да могат да се подготвят за сезона на цъфтеж. Освен това трябва да се знае, че при висока температура през зимата трябва да се полива по-малко, за да се предотврати прекалено силното свиване на растенията. Напълно разбираемо е, че при непривично отношение кактусите излизат от своя ритъм, от което страда способността им за цъфтеж.
Ortegocactus macdougallii
Едно търсено съкровище! Този вид е разпространен в Мексико, в южната част на Оаксака по голи вулканични скали, където расте на височина между 2300 и 2900 метра, предимно изложен на силно слънце. Някои автори класифицират този монотипен род към Nelloydia, а други към Neobesseya. Топчестите до широкосферични, светлозелени растения достигат 3-4 см диаметър. По ромбовидните гърбичести брадавици са разположени 6 до 10 черни бодилчета. В нашите географски ширини цъфти само на много слънчево и топло място през лятото с чисто жълти цветове с дължина 3 см и ширина 2,5 см. Подходящ е само за опитни любители на кактуси с добре отоплена оранжерия.
Отглеждане на Астрофитум
Осветление. Астрофитумите се нуждаят от ярка светлина, но от жаркото обедно слънце трябва да се засенчват. През лятото се изваждат на открито, първоначално на шарена сянка и постепенно се приучават към слънчевата светлина, за да не се получи пригор по стъблата им.
Температура. През зимата растенията изпадат в период на покой, като температурата постепенно се понижава до 10-12 градуса, а според някои автори и до 0 градуса.
Поливане. По време на вегетационния период, от пролетта до есента, астрофитумите се поливат веднъж на около две-три седмици, в зависимост от температурата, за предпочитане вечер, тъй като през деня кактусите са в покой и жизнените им процеси са най-активни през нощта. Признак на евентуално засушаване на растенията е загубата на тургор и лекото сбръчкване на стъблото. По-лошият вариант е преовлажнението на почвата, което неминуемо води до гибелта на астрофитума. Загният ли веднъж корените, те не могат да бъдат възстановени и растенията загиват. Препоръчително е също поливането да се извършва отдолу, за да се избегне задържането на вода около стъблото и загниването му. От края на есента до началото на пролетта растенията изобщо не се поливат.
Пресаждане. Пресаждат се при необходимост, през пролетта преди началото на вегетацията в почвена смес, състояща се от широколистна листовка, градинска почва и едър пясък в съотношение 1:1:1. Растения над 10 години се пресаждат веднъж на 4-5 години. След пресаждането се изчаква една седмица и тогава се поливат. Киселинността на почвената смеска е много важна за астрофитумите. Те изискват РН около 6,5, т.е. почти неутрална или леко варовита почва.
Подхранване. Астрофитумите се подхранват от пролетта до есента, веднъж месечно с разтвор на минерални торове, предназначени за кактуси.
Температура. През зимата растенията изпадат в период на покой, като температурата постепенно се понижава до 10-12 градуса, а според някои автори и до 0 градуса.
Поливане. По време на вегетационния период, от пролетта до есента, астрофитумите се поливат веднъж на около две-три седмици, в зависимост от температурата, за предпочитане вечер, тъй като през деня кактусите са в покой и жизнените им процеси са най-активни през нощта. Признак на евентуално засушаване на растенията е загубата на тургор и лекото сбръчкване на стъблото. По-лошият вариант е преовлажнението на почвата, което неминуемо води до гибелта на астрофитума. Загният ли веднъж корените, те не могат да бъдат възстановени и растенията загиват. Препоръчително е също поливането да се извършва отдолу, за да се избегне задържането на вода около стъблото и загниването му. От края на есента до началото на пролетта растенията изобщо не се поливат.
Пресаждане. Пресаждат се при необходимост, през пролетта преди началото на вегетацията в почвена смес, състояща се от широколистна листовка, градинска почва и едър пясък в съотношение 1:1:1. Растения над 10 години се пресаждат веднъж на 4-5 години. След пресаждането се изчаква една седмица и тогава се поливат. Киселинността на почвената смеска е много важна за астрофитумите. Те изискват РН около 6,5, т.е. почти неутрална или леко варовита почва.
Подхранване. Астрофитумите се подхранват от пролетта до есента, веднъж месечно с разтвор на минерални торове, предназначени за кактуси.
Notocactus ottonis
Вариабилният вид се среща в Уругвай и пограничните райони с Аржентина, Парагвай и Бразилия. Видът и неговите разновидности предпочитат полусенчести места в трева или под храсти. Почвата се състои предимно от изветре ли скали и органични състав ки. Наситенозеленият вид със сплеснато-закръглена, а по-късно леко продълговатафор ма достига диаметър 9-10 см и понякога пуска издънки под земята. Леко гърбавите и закъглени 8 до 12 ребра добиват под слънцето червеникав оттенък. В началото на лятото се появяват широките около 5 см жълти цветове с червено близалце. Отвън пъпките имат тъмнокафяв мъх. Идеал но растение за начинаещи.
Описание на Астрофитум
Стъблото на астрофитумите обикновено е зелено или сиво-зелено с най-често 8, по-рядко 5 до 10 ребра и височина 8 до 35 см, в отделни случаи до 1 м. Характерна особеност на растенията е наличието по стъблото на снопчета от множество къси власинки, разположени по оригинален начин. Повечето видове са голи, т.е. нямат бодли, но там, където ги има, те са големи и извити към върха на стъблото или пък почти прави. Цветовете на астрофитумите са жълти или бяло-жълти, понякога с червеникав рисунък, 4 до 8 см в диаметър и 6 до 9 см дължина, с фуниевидна форма и овласинени в основата. Астрофитумите цъфтят през лятото.
Астрофитумите са красиви растения, осен това лесно се поддават на хибридизация (кръстосване) и са благодатно поле за действие на селекционерите. В природата отделните видове имат множество разновидности. Едни от най-популярните сортове са „Cabuto" и „Onzuca", създадени в Япония. Според селекционерите си те успешно могат да бъдат използвани за защита от компютърната радиация. Същевременно обаче астрофитумите не са лесни за отглеждане и трудно цъфтят в стайни условия. Най-непретенциозни са Astrophytum ornatum и Astrophytum myriostigma, наречен „епископска шапка" или „владишка корона", а най-красив, но и най-капризен е видът Astrophytum asterias, популярен под името „морски таралеж".
Астрофитумите са красиви растения, осен това лесно се поддават на хибридизация (кръстосване) и са благодатно поле за действие на селекционерите. В природата отделните видове имат множество разновидности. Едни от най-популярните сортове са „Cabuto" и „Onzuca", създадени в Япония. Според селекционерите си те успешно могат да бъдат използвани за защита от компютърната радиация. Същевременно обаче астрофитумите не са лесни за отглеждане и трудно цъфтят в стайни условия. Най-непретенциозни са Astrophytum ornatum и Astrophytum myriostigma, наречен „епископска шапка" или „владишка корона", а най-красив, но и най-капризен е видът Astrophytum asterias, популярен под името „морски таралеж".
Mammillaria setispina
Cochemiea setispinaТози образуващ групи кактус расте близо до мисията Сан Борха в Мексико - Долна Калифорния, по каменисти, обрасли с трева местности. Как то показва видовото наименование (лат. setispinus = чети-нестободлив), по белите мъхести ареоли са разположени 9 до 12 крайни и 1-3 централ ни бодли. Растенията израстват на височина около 30 см и 6-7 см на ширина. Възрастните екземпляри цъфтят с ярки цинобърночервени цветове с дължина 5 см. Този труден вид се нуждае целогодишно от силно слънце в добре провет рявана оранжерия и почти чисто минерален субстрат. Не е растение за начинаещи.
Произход и разпространение на Астрофитум
Родът Астрофитум наброява около 10 вида, разпространени в предпланините и планините на Мексико и южните американски щати от 150 до 1500 м надморска височина. Описани са за първи път през 1839 г. Името на рода произлиза от гръцките думи aster - звезда, и phyton - растение и е свързано с формата на растенията - кръгла или полуцилиндрична с добре изразени ребра.
Плоско присаждане на кактуси - Начин на работа
Подложката се отрязва водоравно с едно минаване на ножа на около 2-3 см под върха на издънката. Тъканта не трябва да е втвърдена. Много важно е ножът да бъде изключително чист и много остър, за да не смачка младата чувствителна тъкан. Ръбовете на подложката се скосяват леко в посока от средата към външния край. След това предвиденият калем се отрязва също водорав но и, ако е необходимо, се скосява леко, както подложката, за да се подкрепи силата на натиска върху повърхността. По този начин се скосяват само калемите от едри екземпляри. Двете отрязани повърхности не трябва да изсъхват или да се замърсяват, затова трябва да се работи бързо. След всяко рязане ножът се почиства с чиста кърпа напоена в спирт.
След като с ножа се отреже още едно тънко парче от подложката, калемът се поставя върху подложката така, че проводящите снопчета да се пресичат точно. Чрез леко заъртане и плъзгане върху под ложката се изгонват евентуалните мехурчета въздух между двете отрязани повърхности.
Калемът се фиксира в това положение. Над него се опъват кръстосани два тънки ластика и се изтеглят под саксията, за да осигурят необходимия натиск, без да смачкват поника. Също така на два конеца, кръстосани над кале ма, може да се окачат четири
малки тежести (например винтове).
Присадката се оставя на топло и светло място, но не под пряко слънце. Тя не бива да се напръсква с вода, но субстратът на подложката трябва да е влажен.
След около две седмици ластиците или тежестите внимателно се отстраняват. Ако за три до четири седмици калемът порасне, това е доказателство за успешното присаждане.
След като с ножа се отреже още едно тънко парче от подложката, калемът се поставя върху подложката така, че проводящите снопчета да се пресичат точно. Чрез леко заъртане и плъзгане върху под ложката се изгонват евентуалните мехурчета въздух между двете отрязани повърхности.
Калемът се фиксира в това положение. Над него се опъват кръстосани два тънки ластика и се изтеглят под саксията, за да осигурят необходимия натиск, без да смачкват поника. Също така на два конеца, кръстосани над кале ма, може да се окачат четири
малки тежести (например винтове).
Присадката се оставя на топло и светло място, но не под пряко слънце. Тя не бива да се напръсква с вода, но субстратът на подложката трябва да е влажен.
След около две седмици ластиците или тежестите внимателно се отстраняват. Ако за три до четири седмици калемът порасне, това е доказателство за успешното присаждане.
Sulcorebutia inflexiseta
Този вид се среща по билата на Андите в Боливия. Той е открит през 1969 година в областта Чукисака, провинция Суданес, на височина 2400 м в околността на Престо. Топчестите тела с ширина до 3,5 м, които понякога пускат издънки, често са плитко вкоренени в запълнените с пръст скални пукнатини. Характерен белег са плътно прилепналите към тялото, здрави, белезни кави бодли, фуниевидните пурпурни цветове с дължина 3 см и ширина 2 см излизат в основата на растението.
Слънцето - важно за кактусите
Кактусите виреят добре само когато имат достатъчно слънце. Идеални за тази цел са прозорците или балконите с южно или югозападно изложение. Прозорците със запад но изложение също са подходящи, за разлика от изложените на север или на изток. Дори в периода на зимен покой кактусите и другите сукулентни растения обичат да бъдат на слънчево място. Прозоречна витрина с полусенчесто изложение е отлична за култивиране на епифитно растящи кактуси и други сукуленти, например видове от родовете Aporocactus, Rhipsalis, Schlumbergera, Zygocactiis, Tillandsia. Можете да си позволите и други топлолюбиви видове, ако температурата през нощта не се понижава под 15° С. Споменатите родове обичат постоянна топлина.
Материали и инструменти за плоско присаждане
Необходим е много остър нож, ножче за бръснене, малко чист денатуриран спирт, ластици и т.н. След първите неуспешни присаждания бързо ще разберете, какви материали ще улеснят работата за постигане на успех. Първото условие е да разполагате с необходимата под ложка с издънки, а най-подходящото време за присажда не е от началото на април до средата на август. Ако нужните условия са налице, разбира се, може да се присажда през цялата година. Диаметърът на подложката трябва да бъде малко по-голям от този на калема. Двете части трябва да бъдат сочни.
Rebutia deminuta
Този прекрасен вид се среща в Северна Аржентина, провинция Тукуман при Транкас в хумусни скални цепнатини, скрит под храсти и тревисти растения. Тъмнозеленият вид пуска много издънки и достига 6 см на височина и ширина. Растенията имат 11-13 реда брадавици. По малките ареоли са разположени 10 до 12 трънчета с кафеникави върхове. Цъфти обикновено отстрани късно напролет, но понякога и през есента, с хъмни оранжево-червени цветове, дълги 3 см. В миналото видът се класифицирал към род Aylostera, но след това бил причислен към Rebutia. Отлично растение за начинаещи.
Pereskia grandifolia
(лат. grandifolia = с големи листа) Разпространеният в бразилския щат Баиавид образува големи храсти и достига 5 метра височина. По старите издънки с течение на години те се развиват иглести, мно го остри бодли. Родът Pereskia представлява преход между несукулентните листопадни храсти и кактусите и принадлежи към най-старите кактуси. Родовото наименование в миналото се изписвало Peireskia, което навежда на името на френския естес твоизпитател Н. Ц. фабр де Пейреск. Цъфти през лятото по края на клоните. Розови те цветове са дълги 1,5 до 2 см. Родът обхваща 10 вида. Всички се култивират лесно, но цъфтят само големите растения.
Pelecyphora pseudopectinata
(Turbinicarpus pseudopectinatus) Видът е разпространен в мек сиканските щати Сан Луис Потоси и Нуево Леон по сухи, слънчеви хълмове между варовикови скали и чакъл. Заобиколени от тревиста расти телност, тези растения стоят дълбоко в земята и обикновено се показват само с няколко милиметра. Отначало топчесто, а по-късно леко конусовиден видът достига височина само около 5-6 см и ширина 4 см. По сплесканите отгоре ареоли са разположе ни бели, двустранно гребенести бодли. Цъфти в ранно лято близо до върха с белезника-ворозови фуниевидни цветове с ширина 2,5 до 3 см. Листата им имат по-тъмни средни жилки. Подходящ само за опитни колекционери.
Плоско присаждане на кактусите
Преди да започне същинска та работа по присаждането, Кристати. Подложките за демонстрационна сбирка от кристати се избират с височи на най-малко 1 м, като кристатните форми могат да се развият истински върху тях. трябва да се приготвят необходимите инструменти, тъй като процесът на работа не трябва да се прекъсва.
Parodia chrysacanthion
(гр. chrysacanthyon = със златистожълпш бодли) Този прелестен вид е разпространен в Северна Аржентина, в областта източно от Волкан, на височина между 2000 и 2800 метра. На някои места е доста многоброен. Плоско закръглените, светлозелени растения достигат диаметър 12 до 14 см и височина 6-8 см. Ребрата, около 23, са разположени в спираловидно подредени брадавици. По белите мъхести ареоли има 30 до 45 златистожълти, чупливи и остри бодли с дължина 20 мм, които потъмняват при възрастните растения. В ранна пролет цъфти с жълти цвето ве с големина 1,5 до 2 см. Това интересно растение е подходящо и за начинаещи. Родът обхваща повече от 100 вида.
Пръст за кактуси
Правилното съотношение на смесване на идеалния субстрат за кактуси често се пази в пълна тайна. Така се получава голяма несигурност у мнозина недостатъчно опитни любители на кактуси, които придават решаващо значение на специалния състав на пръстта. Разбира се съставът на пръстта е съществено важен за доброто виреене на кактусите. Но тъй като редица други фактори играят не по-малко важна роля, ще се спрем поподробно на темата.
Основни изисквания към субстрата
Добрата пръст за кактуси се състои от определена смес, в която положителните критерии на отделните съставки на субстрата се отразяват благоприятно на цялата смес. Към най-важните условия, които трябва да се изпълнят, спадат следните критерии: из-ползуваната смес трябва да бъде рохкава, тя трябва да има високо съдържание на порьозни съставки и подходяща стойност на рН. Трябва да имате предвид, че тук може да се посочат само ориентировъчни стойности, тъй като за всеки кактус и всяко място би трябвало да се приготвя специална смес. Това би било излишен разход и труд, тъй като кактусите и другите сукуленти имат определена способност на приспособяване. Най-благоприятната стойност на рН за почти всички видове се движи между 5,0 и 6,5.
Основни изисквания към субстрата
Добрата пръст за кактуси се състои от определена смес, в която положителните критерии на отделните съставки на субстрата се отразяват благоприятно на цялата смес. Към най-важните условия, които трябва да се изпълнят, спадат следните критерии: из-ползуваната смес трябва да бъде рохкава, тя трябва да има високо съдържание на порьозни съставки и подходяща стойност на рН. Трябва да имате предвид, че тук може да се посочат само ориентировъчни стойности, тъй като за всеки кактус и всяко място би трябвало да се приготвя специална смес. Това би било излишен разход и труд, тъй като кактусите и другите сукуленти имат определена способност на приспособяване. Най-благоприятната стойност на рН за почти всички видове се движи между 5,0 и 6,5.
Собствена субстратна смес
Продаваната в магазините пръст за кактуси не заслужа ва това определение, тъй като тя обикновено има твърде ви соко съдържание на органична субстанция и не отговаря на желанията на кактусите. Затова пък всяка продавана готова пръст за кактуси може с успех да се използува за приготвяне на субстратна смес. Добрата субстратна смес съдържа също зърнест кварцов пясък и изветряла първична порода, като например гранит и надробена лава. Повечето видове пръст за кактуси имат сравнително високо съдържа ние на пемза, която е не само лека и порьозна, но може да задържа доста влага. Добавя се също различна по състав глина. За рохкавост към субстрата може да се прибави и глинест гранулат, глинени чирепи или дори парчета глинест гранулат. Всъщност няма граници за индивидуалното въображение, така че може да се добавят натрошени керемиди, парчета базалт и перлит. За да се запази здравето на субстратната смес, може да се примесят също и стрити дървени въглища. Дори да познавате в подробности почвените условия на мястото на произхода, „идеалната" субстратна смес се постига само приблизително. Съставът на добрата пръст, подходяща за повечето видове, трябва да се промени за особено трудните кактуси с оглед на специалните им изисквания. Разбира се видът Ariocarpus retiisus, който в родното си местонаходище расте върху почти чисто минерал на почва, не може да се засади в същия субстрат, както Echinopsis, който пред почита пропусклива хумусна смес.
Oroya peruviana
Родът е наречен на името на селището Оройа в Централ-ноперуанските Анди. Видът е с невероятно много разновид ности и се среща предимно в околностите на този град, както и южно от него. Той расте на височина от 3500 до 4000 м в камениста, леко кисела, но пропусклива почва.
Сплеснато топчестите растения с 12 до 23 гърбичести ребра достигат 15 см в диаметър и 10 см височина. Бодлите им са жълтеникави до червени кави и кафяви. Цъфти само на припек със светлокарминени до цинобърночервени цветове с дължина 2,5 см. И трите вида от рода обичат свеж въздух и голяма разлика между дневните и нощните темпера тури.
Грижи за кактусите на прозоречния перваз, в прозоречна витрина или на балкона
Кактуси на прозоречната дъска се отглеждат още от преди времето на художника Шпицвег. Днес вече по прозоречните дъски и витрини, и разбира се по балконите, има ценни сбирки от кактуси. Ако се подберат кактуси, които поради произхода си се задоволяват с тези места, е възможно да се оформи из вънредно привлекателна специализирана сбирка. Разбира се, не можете да минете без основна информация за местонаходището, която можете да получите от литературата или от съвети на опитни любители на кактуси. За успешното култивиране са необходими отлични условия на светлина, както и оптимал ни възможности за отопление и проветряване. Всичко, кое то сте прочели на друго място за голямата разлика между дневна и нощна, както и между зимна и лятна температура, важи с известни ограничения и за отглеждането на кактуси на прозоречната дъска и витрина. Това трябва да имате предвид при подбора на Растенията.
Opimtia humifusa
(лат. humifusa = проснат на земята) Вариабилният вид, известен в магазините под различни имена, е почти абсолютно зимеустойчив при централно европейския климат. Той издържа при най-суровите студове в Шварцвалд или в Швабска Юра. Разпространен е в САЩ (Монтана, Юта, Ню Мексико, Източна Айова до Уисконсин, Мичиган, Канзас). Там вирее предимно в каменисти, песъчливи, скалисти, силно пропус кливи почви. Обикновено пуска полегнали, пълзящи издънки. Те са с дължина 7-10 см, овални, лопатовидни или закръглени и често без никакви бодли. Глохидите са кафяви до сиви. В началото на лятото цъфти със сернистожълти цветове с ширина 8 см. Мястото му в градината трябва да бъде слънчево, горещо и не прекалено влажно.
Mammillaria lasiacantha
Типовото местонаходище на този вид се намира в САЩ, Тексас, западно от Пекос, но се среща и в мексиканските щати Коахуила, Дуранго и Чихуахуа на височина между 600 и 1600 метра по каменисти равнини заедно с други кактуси и агаве. Ниското топчесто тяло на възрастните екземпляри достига височина 5 см, диаметър около 4 см и рядко пуска издънки. То е изцяло обвито от фини край ни бодилчета. Липсват централни бодли. Кафеникаво-белите цветове с големина около 2 см се появяват рано напролет като венец около върха. Шест до седем месеца след цъфтежа се образуват, както се вижда тук, яркочервени плодове, които се задържат в продължение на месеци.
Mammillaria magallanii
Видът се среща в мексиканския щат Коахуила на височи на 1400 м близо до Сан Рафаел. На това място равнината Паила граничи със скална бариера от кафява лава. Растенията се срещат по югоизточните скални части с бедна растителност, в скални пукнатини, в смесена предимно минерално-хумусна почва. Наред с агаве в този район се срещат над десет вида кактуси. Видът, който отначало е топчест, а по-късно продълговат, достига само около 5 см диаметър. Растението е изцяло обвито от 40 до 50 белезникави, четинести крайни бодилчета. Кремавите цветове с дължина 12-14 мм се появяват още в началото на пролетта, като често образуват ня колко венеца около върха.
Lepismium paradoxum / Rhipsalis paradoxa
Епифитно растящото растение се среща в Бразилия предимно в областта на Сау Паулу по клонести чатали и влажни отвесни скални стени. Дългите до 5 м висящи издън ки достигат ширина 2 см. От делните, обикновено триръбести части на издънките са разместени една спрямо друга, по протежение на една издънка се показва ръбът на един отрязък, а следващият показва плоската си част и т.н. Светлозеленото растително тяло често е червеникаво по ръбовете. Широките 2 см цветове се появяват през зимните месеци, ако са разположени на много светло и топло място. Идеални растения за топла и влажна оранжерия или за климатизирана витри на за цветя.
Точната мярка при торене на кактусите
Кактусите и другите сукулен-тни растения понасят продъл жителни периоди на суша, но ако се култивират изцяло без вода и без допълнително на торяване, няма да бъдете до волни от тях. Субстратът в обичайно малките саксии се изтощава много бързо и рас тежът спира, което говори за недостиг на храна. Дори при редовно пресаждане през две, три или четири години нато ряването не е излишно. Пог решно е също така годишна та порция да се дава навед нъж, по-правилно е в процеса на израстване към водата за поливане многократно да се добавя по малко тор. Известно е, че на мястото на произхода на кактусите поч вата изветрява интензивно под влияние на специфични те температурни закони,» при което поема бързо някои хра нителни вещества, за да оста нат на разположение на рас тенията.
Видове торове
За наторяване на кактусите са подходящи както течни, така и гранулирани торове. Течни те торове често са предпочи тани от любителите, тъй като разтворените в тях хранител ни вещества достигат лесно до корените заедно с водата и бързо се възприемат, дока то гранулираните форми до зират своите хранителни ве щества и ги отдават постепен но. Настоятелно се препоръч ва да се спазват указанията за разреждане или дозирането в грамове. По-добре е да се тори по-малко, но редовно!
Болните или наскоро пресаде-ни кактуси не трябва да се наторяват, тъй като корени те им не са или все още не са в състояние да поемат торо вете.
Периоди за наторяване
Най-рано в средата на април, тоест в началото на обичай ния период на израстване, растенията се наторяват на всеки три до четири седмици. Но преди първата доза тор растенията трябва да се поле ят с хладка вода, за да се нав лажни сухата пръст. През вто рата половина на август се на торява за последен път, за да могат растенията да прекра тят растежа си своевременно преди настъпването на зим ния покой и за да може да съзрее нарасналото. Rhipsalis, Epyphyllum, Aporo-cactiis и др. прекарват зимата обикновено на по-топло, по ради което може да бъдат леко наторени още веднъж през септември, ако мястото, където се намират, е много или леко слънчево. Така на растването няма да избуи пре калено много
Най-добре е зимеустойчивите кактуси, както и останалите сукулентни растения, да не се торят въобще или в края на май - началото на юни. Мно го важно при тези растения е да бъдат напълно съзрели преди зимния покой.
Състав на тора
Във всички магазини се пре длагат торове с най-разли чен състав. За кактусите и другите сукулентни растения се използува много беден на азот (N - азот) тор, който трябва да съдържа повече фосфорна киселина (Р - фос фор) и калий (К - калий). Най-подходящо е съотноше нието NPK = 10 : 20 : 20). Азотът стимулира растежа на всички растения. Но, тъй като кактусите растат сравнително бавно, високото количество азот се отразява неблагопри ятно върху виреенето на на шите кактуси. Много по-важен е фосфорът, тъй като е необходим за пъпките, цвето вете и плодовете. Калият при дава известна устойчивост срещу заболявания, а освен това укрепва допълнително клетъчната тъкан, тоест ске лета на кактусите. Известното органично гуано е отдавна утвърден тор за как туси, предимно Epyphyllum, Rhipsalis, Selenicereus, Aporocac-tus, но също и за бързорастя-щите Echinopsis-шбриди и др.
Видове торове
За наторяване на кактусите са подходящи както течни, така и гранулирани торове. Течни те торове често са предпочи тани от любителите, тъй като разтворените в тях хранител ни вещества достигат лесно до корените заедно с водата и бързо се възприемат, дока то гранулираните форми до зират своите хранителни ве щества и ги отдават постепен но. Настоятелно се препоръч ва да се спазват указанията за разреждане или дозирането в грамове. По-добре е да се тори по-малко, но редовно!
Болните или наскоро пресаде-ни кактуси не трябва да се наторяват, тъй като корени те им не са или все още не са в състояние да поемат торо вете.
Периоди за наторяване
Най-рано в средата на април, тоест в началото на обичай ния период на израстване, растенията се наторяват на всеки три до четири седмици. Но преди първата доза тор растенията трябва да се поле ят с хладка вода, за да се нав лажни сухата пръст. През вто рата половина на август се на торява за последен път, за да могат растенията да прекра тят растежа си своевременно преди настъпването на зим ния покой и за да може да съзрее нарасналото. Rhipsalis, Epyphyllum, Aporo-cactiis и др. прекарват зимата обикновено на по-топло, по ради което може да бъдат леко наторени още веднъж през септември, ако мястото, където се намират, е много или леко слънчево. Така на растването няма да избуи пре калено много
Най-добре е зимеустойчивите кактуси, както и останалите сукулентни растения, да не се торят въобще или в края на май - началото на юни. Мно го важно при тези растения е да бъдат напълно съзрели преди зимния покой.
Състав на тора
Във всички магазини се пре длагат торове с най-разли чен състав. За кактусите и другите сукулентни растения се използува много беден на азот (N - азот) тор, който трябва да съдържа повече фосфорна киселина (Р - фос фор) и калий (К - калий). Най-подходящо е съотноше нието NPK = 10 : 20 : 20). Азотът стимулира растежа на всички растения. Но, тъй като кактусите растат сравнително бавно, високото количество азот се отразява неблагопри ятно върху виреенето на на шите кактуси. Много по-важен е фосфорът, тъй като е необходим за пъпките, цвето вете и плодовете. Калият при дава известна устойчивост срещу заболявания, а освен това укрепва допълнително клетъчната тъкан, тоест ске лета на кактусите. Известното органично гуано е отдавна утвърден тор за как туси, предимно Epyphyllum, Rhipsalis, Selenicereus, Aporocac-tus, но също и за бързорастя-щите Echinopsis-шбриди и др.
Грижи за кактусите през Ноември и Декември
С някои изключения кактуси те се намират в период на покой и се поддържат почти напълно сухи на хладно и слънчево място. Някои видове се свиват до известна степен - един съвсем нормален процес, който се наблюдава по време на суша в родното им местонаходище. Rhipsalis и Schlumbergera трябва да бъдат при температура не по-ниска от 12° С, съвсем леко влажни и често да напръскват с мека и хладка вода. Други кактуси, като Melocactus, Discocactus, Uebelmannla, Bulnlngla, Mammiliaria plumosa и т.н. се чувстват добре при температура 15 до 20° С и напръсквани от време на време. По принцип трябва да поемат вода само отдолу.
По време на мрачния сезон кактусите може да се осветяват допълнително със специални лампи, така че да получават светлина около 12 часа дневно. Въпреки че през тези месеци кактусите изискват малко грижи, никога не трябва да пропускате да следите, дали не са се загнездили паразити, дали субстратът не е прекалено мокър или прекалено сух. Ако забележите вре дители или заболели кактуси, веднага трябва да ги отдели те и внимателно да ги обработите. Ако растенията са извънредно силно нападнати от паразити, понякога е по-добре да ги унищожите, преди да са засегнали останали те.
Собствениците на оранжерии и ранни лехи трябва преди всичко да ги проветряват редовно, ако времето е по-меко и позволява това. От друга страна при много силно слънчево нагряване температура та в относително ограничено то пространство не трябва да се покачва прекалено много. През нощта температурата не трябва да пада прекалено ниско; необходимо е да се осигури добра изолация от допълнително фолио с въздушна възглавница или стиропорови листа. При прекалено силен студ понякога е препоръчително допълнително обдухване с топъл вентилатор. Коледните кактуси например пускат пъпки само ако са на хладно място, нощем най-малко 12 часа на тъмно, и ако от началото на септември почти не се поливат. Но коренната им туфа не трябва да изсъхва напълно.
По време на мрачния сезон кактусите може да се осветяват допълнително със специални лампи, така че да получават светлина около 12 часа дневно. Въпреки че през тези месеци кактусите изискват малко грижи, никога не трябва да пропускате да следите, дали не са се загнездили паразити, дали субстратът не е прекалено мокър или прекалено сух. Ако забележите вре дители или заболели кактуси, веднага трябва да ги отдели те и внимателно да ги обработите. Ако растенията са извънредно силно нападнати от паразити, понякога е по-добре да ги унищожите, преди да са засегнали останали те.
Собствениците на оранжерии и ранни лехи трябва преди всичко да ги проветряват редовно, ако времето е по-меко и позволява това. От друга страна при много силно слънчево нагряване температура та в относително ограничено то пространство не трябва да се покачва прекалено много. През нощта температурата не трябва да пада прекалено ниско; необходимо е да се осигури добра изолация от допълнително фолио с въздушна възглавница или стиропорови листа. При прекалено силен студ понякога е препоръчително допълнително обдухване с топъл вентилатор. Коледните кактуси например пускат пъпки само ако са на хладно място, нощем най-малко 12 часа на тъмно, и ако от началото на септември почти не се поливат. Но коренната им туфа не трябва да изсъхва напълно.
Съвети за отглеждане на кактуси
Да приемем, че първата зима на устойчивите кактуси е свършила и вие искате да разберете какво е състоянието на растенията. Не трябва да се разочаровате, ако след стопяването на снега кактусите изглеждат доста свити с жалък вид, което всъщност е съвсем нормален процес. Само след няколко седмици те се възстановяват отново и скоро пускат нови издънки. Зимеустойчивите кактуси се размножават без проблеми. В периода от май до юли развитите издънки или сегменти се отделят. Мястото на срязване се оставя две седмици да съхне и едва след това отрязана та част се поставя на място. До есента резниците трябва да са добре вкоренени, за да могат да издържат през зимата. Добре подредената градина със зимеустойчиви кактуси и други издръжливи сукуленти не трябва да се полива и наторява. Необходимо е само да се почиства от плевели. Освен някои охлюви или мравки други паразити не ги нападат. Сега след като знаете колко е лесно да се култивират зимеустойчиви кактуси, сигурно си задавате въпроса защо не сте се заели с това по-рано. Със сигурност не е до липса на място, тъй като зимеустойчиви кактуси може да се култивират успешно в балконско сандъче или в каче.
Echinopsis
Областта на разпространение на приблизително 80-те вида Echinopsis се простира от Северна Боливия до Южна Аржентина, Парагвай, Уругвай, Перу, Чили до Южна Бразилия. Те се срещат в низини, високи планини, върху сухи и влажни почви, по каменист или хумусен субстрат. Под името „селски кактус" тези растения заемат постоянно място в колекциите вече повече от 150 години. Характерно за тях е, че живеят дълго, отглеждат се лесно и цъфтят много. При някои видове цветовете може да достигнат повече от 20 см дължина. Видовете от този род със сигурност са най-добрите растения за начинаещи.
ЗИМЕУСТОЙЧИВИ КАКТУСИ
Хората, които се занимават с кактуси, неволно си мислят за слънце, топлина и южни полета. Всъщност известни са доста много здрави кактуси, които при известни условия може да се култивират дори в суровите климатични условия в Централна Европа на открито през цялата година. Ето защо в последните години неимоверно нарасна интересът към зимеустойчивите кактуси. В същата степен се увеличи интересът и към други сукуленти, издъжливи на зимни условия. Възможно е промяната в отношението на някои любители към зимеустойчиви кактуси да е продиктувана от финансови причини, тъй като при увеличаващите се цени на енергията поддържането на оранжерия през зимата натоварва допълнително семейния бюджет. Но все пак е доста примамливо през зимата да се отглеждат кактуси, които устояват на нашата зима, продължават да растат и цъфтят.
Присаждане чрез прилепване
Друг вариант за присаждане е страничното прилепване, което се практикува най-вече при кактусите с тънки издън ки, напр. Wilcoxia (Echinocereus) poselgeri и Aporocactus. То зи метод е подходящ и за ви сящите кактуси (като Hildewintera aureispina).
Начин на работа
Подложката и калемът се отрязват под ъгъл 45 градуса. След това калемът се поста вя върху подложката така, че проводящите линии да се при покриват максимално. За фиксиране на калема се из ползуват здрави бодли, които не се махат след това, а се растват с растението. Въз можно е да се направи допъл нително фиксиране с щипки или калемът да се обвие с лико до окончателното срас тване.
Подходящи за подложки са Trichocereus, Cereus, Selenicere-us, Opuntia и други.
Присаждане в процепи
Този метод е особено прило жим за Schlumbergera и други подобни видове. Подходящи за подложки са Pereskiopsis и Selenicereus.
Начин на работа
След водоравното срязване на младото връхче на издън ката в подложката отгоре на долу се прави тясна клино видна цепка, дълбока 1 см. Клинът не се вади още, за да не изсъхне срезът. След това се взима пресен сегмент от Schlumbergera, подсечен от двете страни с остро ножче за бръснене и след изважда нето на клина се поставя в цепнатината.
За успеха на този начин на присаждане е важно открити те проводящи снопчета да се допират сигурно, фиксира с чист бодил от кактус или с щипка за дрехи така, че кале мът да не изпадне.
Присаждане на поници
Пониците много често се при саждат, тъй като по този на чин е възможно само за ня колко години да се оформи значителна сбирка от редки или дори трудни за култиви ране кактуси.
Присаждането на поници е много просто.
Ляво: Присажда се върху колонна подложка. Върхът се отрязва и прясно отрязаният калем се поставя така, че проводящите снопчета да се кръстосат.
Дясно: Притискане със стъкло.
Начин на работа
Използуват се поници с дъл жина 3 до 10 мм, които лесно се присаждат върху добре раз вити подложки. С неупотре бявано ножче за бръснене внимателно с едно движение се отрязва долната третина на поника. Трябва да се знае, че пониците са много меки и лесно се мачкат.
Отделената горна част се поставя върху подготвената (по описания по-горе начин) подложка. Калемът се измес тва от центъра така, че ясно видимите проводящи снопче та да се пресичат сигурно. Прикрепването или поставя нето на тежести при твърде малки поници е излишно, тъй като лепкавият растите лен сок придържа двете части една към друга. По-сигур но е да се притиснат леко отгоре с помощта на кламер или подходящо приспособле ние.
За присаждането на поници би трябвало да се използуват сутрешните часове. Отначало прясно присаденото растение се предпазва от силно слън чево нагряване. Отрязаните повърхности не трябва да се напръскват.
Присаждането на поници е много просто.
Ляво: Присажда се върху колонна подложка. Върхът се отрязва и прясно отрязаният калем се поставя така, че проводящите снопчета да се кръстосат.
Дясно: Притискане със стъкло.
Начин на работа
Използуват се поници с дъл жина 3 до 10 мм, които лесно се присаждат върху добре раз вити подложки. С неупотре бявано ножче за бръснене внимателно с едно движение се отрязва долната третина на поника. Трябва да се знае, че пониците са много меки и лесно се мачкат.
Отделената горна част се поставя върху подготвената (по описания по-горе начин) подложка. Калемът се измес тва от центъра така, че ясно видимите проводящи снопче та да се пресичат сигурно. Прикрепването или поставя нето на тежести при твърде малки поници е излишно, тъй като лепкавият растите лен сок придържа двете части една към друга. По-сигур но е да се притиснат леко отгоре с помощта на кламер или подходящо приспособле ние.
За присаждането на поници би трябвало да се използуват сутрешните часове. Отначало прясно присаденото растение се предпазва от силно слън чево нагряване. Отрязаните повърхности не трябва да се напръскват.
Присаждане на кактусите в прорези
Присаждането в прорези е доста рядък, но не по-малко успешен метод, много подхо дящ за Schlumbergera и други подобни видове.
Начин на работа
Отстрани, близо до върха в подложката се прави дълбок прорез отгоре надолу, който обаче не трябва да я разряз ва. Тук също се взима сегмент от Schlumbergera, който се ско сява от двете страни с остро ножче за бръснене и след това се пъхва дълбоко в прореза така, че проводящите снопче та да се допират. За сигурност се фиксира с бодил. До срастването присаденото растение трябва да се пази от пряка слънчева светлина и да бъде сухо, но субстратът тряб ва да се поддържа влажен.
Размножаване на кактусите с резници
Размножаването с резници е целесъобразно по много причини. От една страна получа вате сравнително бързо големи растения, а от друга се за пазват генетичните свойства като точно определена форма на бодлите и цветовете. Това е много важно при типусите, на основата на които са опи сани новите видове. Разбира се и от семена се получава поколение със същата форма, но само до известна степен. Освен това размножаването с резници, странични издънки или при основни отводи е най-простият и най-сигурен метод за размножаване.
Добиване на резници
Най-подходящото време за добиване на резници са пролетните и летните месеци. Поради меките температури през този период корените се образуват без проблеми. От високите стълбовидни кактуси (например Trichocereus), които през есента и зимата трябва да се подрязват, защо то израстват доста и вече не се вместват вкъщи или в оранжерията, спокойно може да се отрежат резници. Отря заният върхов резник трябва да бъде дълъг най-малко 50 см и се оставя с отрязаното място надолу на светло и леко топло място. Когато това парче се засажда в края на пролетта в сух субстрат (с подпора!), по него вече са се образували първите малки коренчета, които не трябва да се отчупват.
Подбират се добре развити филизи, тъй като те по-лесно пускат корени. Взимат се също силни странични издънки с начало на корени. Срезът на стъбловидните върхо ви резници трябва да бъде скосен, за да пусне корени по-бързо.
Вкореняване
Оставени на проветриво, светло и сухо място връхните резници обикновено изсъхват добре. Но за да не загният сочните резници, за сигурност прясно отрязаните места се потапят в стрити дървени въглища. В някои случаи се постига бързо вкореняване, ако отрязаното място се постави в прахообразен хормон за вко реняване (продава се в специализираните магазини). За да изсъхнат, резниците се поставят в съвсем чисти, празни саксии на проветриво, топло и светло място. Важно е резниците да не лежат направо на дъното на саксиите. След няколко седмици се по явяват първите корени. Обик новено след три до четирисед-мичносъхнене резниците се засаждат в сух субстрат. Страничните издънки, които вече са пуснали корени и нямат големи рани, може да се за садят веднага. Една седмица по-късно най-напред се напо яват отдолу, за да не се затворят евентуалните наранява ния на корените или малките пукнатини на среза. По-дългите върхови резници се набождат на дълбочина 2 до 3 см. През първите месеци те имат солидна подпора, която се запазва до пълното вкореняване.
Trichocereus pachanoi
Видъдът, който се среща в Еквадор, Перу, Аржентина и Боливия, е отлична подложка за присаждане. Предвид на местонаходищата по високите области на Андите (1800 до 3400 м) се препоръчва да се отглежда при сурови условия и големи температурни разлики. Растенията, чийто растеж е дървовиден, достигат 6 м височина. Издънките, отначало синьозелени (с диаметър до 15 см), имат 6 до 9 широки закръглени ребра с леки напречни вдлъбвания над ареолите. Понякога липсват сивока-фявите или сиви бодли, 3 до 7 на брой. Нощните, бели, дъхави, дълги до 23 см цветове се появяват през лятото. Родът обхваща около 80 описа ни вида, повечето от които са лесни за отглеждане.
Mammillaria herrerae
Видът се намира в мексиканския щат Керетаро на височи на 1800 метра по хълмистите скалисти плата над Вила Хермоса. В щата Сан Луис Потоси също има няколко местонаходища на редкия вид. Дребните растения рядко се срещат в открити храстовидни местности с варовикови шисти и чакъл. Закръгленият вид рядко пуска издънки и дости га само 4 см диаметър. Белите, тънки, четинести бодилчета, повече от 100 на всяка ареола, обвиват изцяло тялото. Карминеночервените цветове със зелено близалце и големи на 2 до 3 см цъфтят от юни до август. Не е растение за начинаещи.
Islaya krainziana
Името на растението е свързано с южно перуанската провинция Ислай. Видът произхожда от северно Чили, близо до перуанската граница в пустинна област, където почти никога не вали, но е постоянно мъгливо. Корените на тези приспособени към екстремни местонаходища кактуси са разположени непосредствено под повърхността на земята. Почвите са обикновено без хумус и чакълести. Този изключително вариаби-лен вид цъфти близо до върха с жълти цветове с размер 3 см, които образуват едри червени плодове, наречени отбранителни плодове. През цялата година растенията се нуждаят от слънчево място. Родът, впрочем приписван към Neoporteria, обхваща около 12 описани вида, които се култивират сравнително лесно.
Epiphyllum
През последните сто години са развъдени невероятно много хибриди, отличаващи се със силна склонност към цъфтеж и с прелестни окраски. Показаният хибрид представлява и останалите. Като епифитен обитател на тропична та дъждовна гора предците на съвременните хибриди се срещат също в Коста Рика, Гватемала, Панама и Хондурас, както и в северните части на Южна Америка и в мексиканските щати Чиапас и Оаксака. Други видове от рода ви реят в Бразилия, Венецуела, Боливия, Перу, Британска Гвиана и Тринидад. Тези кактуси са много подходящи за начинаещи любители и за колекционери, които разполагат с много място. Хибри дите Epiphyllum понасят някои грешки в отглеждането.
ИЗКУСТВОТО НА ПРИСАЖДАНЕТО
Присаждането често буди удивление у начинаещите любители на кактуси, тъй като им се струва нещо особено. Всъщност то не е нищо специално, не е и магия, въпреки че значението му все още се оспорва. Нямаме намерение да се включваме в този спор, а само ясно да подчертаем, че независимо от мнението на опонентите, основа нията в подкрепа на присаждането са повече. Но ако не се стремите към определена цел, присаждането е абсолют но безсмислено, факт е, че подложките с мно го силен растеж могат значително да променят хабитуса на присадката, така че тя вече да няма нищо общо с расте нията от същия вид. Поник с големина на грахово зърно на Mammillaria bocasana или Раrodia mairanana, присаден върху Selenicereus grandiflorus, може за две-три години да по расне колкото юмрук.
Присаждането има смисъл, ако:
- желаете да ускорите и засилите растежа на кактуси, които растат подчертано слабо и бавно,
- искате да получавате и раз множавате редки видове,
- искате да декорирате интересни кристати върху високи подложки, за да получите ин тересно оформление,
- трябва да присадите кактуси без хлорофил върху хлоро-филоводещи подложки, за да ги запазите,
-за нуждите на селекцията малките поници трябва бързо и сигурно да достигнат зре лост на цъфтене,
- искате да спасите кактуси с болни корени, докато отново Добият възможност за образуване на собствени корени.